Хавана – град на носталгия (видео)

Post 42 of 119

Кацаме в Хавана и тук ни посреща невероятно колоритна обстановка. Атмосфера, която не сме и очаквали. Все едно сме се върнали назад във времето и сме попаднали в ретро филм. Животът тук е сякаш замръзнал някъде около 1950. Наричат Хавана – град на носталгията и сами се убедихме, че това най-точно определя града.

Хавана е столицата на Куба и най-голям град в страната и на Антилските острови. Около 20% от населението на Куба – почти 3 млн. живее, тук. През 50-те години на 19 в., преди Комунистическата революция, Хавана е била една от най-горещите точки за почивка на Карибите. Откакто Куба е отворена за туристи през 90-те, отново се превръща в популярна дестинация, макар и с много по-малко американски граждани, заради почти пълната забрана за пътуване, наложена от Федералното правителство на САЩ. Въпреки това там има много туристи по всяко време на годината. Пред някои забележителности дори се образуват дълги опашки.

Трудно е да опишеш Хавана. Тя просто трябва да се изживее. Градът пленява и сякаш омагьосва. Всеки един сантиметър и всяка порутена постройка, кипи с живот. От всяка дупка или кола, естествено с отворени прозорци, звучат горещи кубински ритми. Трафикът е безумен. Всевъзможни коли, произведени години назад, се нижат една след друга, напомнящи ретропарад. Атмосфера на социализма, който познават родените в България преди 1970 година. А тези, които нямат такива спомени, могат сега да се запознаят на живо с всичко това и да разберат какво означава думата „няма“.

Хората са усмихнати, изключително любезни. Дори, когато ти отказват съдействие, го правят така, че не можеш да възразиш. В магазините чакаш на опашка, докато служителките се наприказват и решат да ти обърнат внимание. Не можеш да си тръгнеш, защото няма откъде другаде да напазаруваш. А ако вдигнеш скандал, те могат да се разсърдят и да почакаш още повече или да не те обслужат. Все пак не се борят за клиенти.

Магазините са празни. Има само няколко артикула, заемащи цели сектори. В т.нар. Корекоми има стока, но качеството е ниско, а цените изключително високи. Цените за местните тях са 20-25 пъти по-ниски. Дори пазаруват с различна валута, до която туристите нямат достъп. Не приемат и да се пазариш. В крайна сметка туристът е стотици пъти по-богат от тях.

Средната заплата в Куба е между 16 и 25 евро. И ние се чудехме как оцеляват, но както вече ви казах цените за тях са много по-различни. Образованието, здравеопазването и транспортът им е безплатен. Повечето хора работят на две места. Единственият частен бизнес е таксиметровият. Затова всяка кола е такси и непрекъснато ще ви предлагат разходка с такси, да ви закарат 100 метра надолу по улицата или когато кажете на рецепция, че ще ходите някъде и ви трябва такси, отпред ви чакат три. Но не си мислете, че е евтино. Курс под 15 евро в посока няма, дори да отивате и до ъгъла.

Хавана е град на бедността, праха във въздуха, усмивката и неспящия кубинец. Очарование, което не може да се опише с думи. Животът тук е немислим за нас, но въпреки всичко, колкото повече седиш в тук, толкова повече ти се остава.

През 1982г ЮНЕСКО обявава града за световно културна наследство, а от 10 години е в ход амбициозен проект за реставрацията му. „Да създадем града отново, не за да го посетим, а за да го изживеем“ е девизът на програмата. Притегателен като магнит за туристите е историческият център Хабана Виеха. Още с първата крачка сте пленени от странната атмосфера на това място. Архитектурата тук е неописума. Прекрасни сгради от колониалната епоха, вече белязани от разрухата на времето, но запазили очарованието си.

Интернетът тук е лукс. За да го използвате ви е необходима карта, която се купува от определени места. Въвеждате код и понякога успявате да се свържете. На някои модели телефони обаче не става. Важна подробност е, че дори и да изпълните тези указания, интернет няма навсякъде. Има точки за достъп. Няма как да ги сбъркате, защото там има струпани много хора, всеки с телефон в ръка и оживено говори с някой. Картата за интернет е между 3 и 5 евро за 1 час.

Когато САЩ въвеждат търговското си ембарго след революцията от 1959 година, вносът на коли е спрян. Кубинците полагат изключителни грижи за своите автомобили. Беше ни интересно как ги поддържат, защото тези модели вече не съществуват. Разказват ни, че всички части се приспособяват и изработват в Куба. Други поръчват от Русия. Но поддръжката на колите е най-скъпото в страната и голям проблем за тях. Иначе с голяма гордост се хвалят, че всичко в колата е оригинално. Това наистина няма къде да го видите на друго място в света.

Хавана е град, без който Куба би изгубила част от своето омагьосващо очарование. Град на носталгията, който трябва да се изживее.

Повече за Хавана в предаването ПРОФЕСИЯ ТУРИСТ:

Menu