Оазисът Тиут в пустинята на Мароко (видео)

Post 3 of 85

Представата ни за оазис винаги е била много екзотична. Пристигаме в Тиут. Това е малко селище, навътре в сушата. Така изглеждат обикновените градчета, които не са курортни места и не предлагат лукса за туристите. Тук има само едно място, където можете да отседнете и ако се наложи да пренощувате. Изгледа доста добре и има удобства, на които сме свикнали. Домакините ни са мило семейство, което ни посреща с усмивка. С удоволствие ни показват и комплекса. Разположен на три етажа, той може да посрещне доста големи групи туристи, като им предложи и вкусна мароканска кухня.

От една от терасите се вижда и реалността наоколо. Едноетажни малки къщи, изградени от глина и кирпич. Измазани с пръст и слама. Дворовете са тесни и дълги и в тях обикновено подскача някоя кокошка или реве магаре. Така живеят хората тук. Бедно, но с усмивка на уста и вяра в доброто.

След кратка почивка тръгваме към оазиса. В него се отглеждат много бананови насаждения, цитрусови плодове, като мандарини и клементини, царевица, а на места се засаждат и гроздови лозички. Интересно беше да научим как се засаждат портокали. Поставят се по ¼ от плода в пластмасова кутия, заедно със семките. Когато поникне малкото растение, се премества в по-голям съд. Когато станат около 1 метър високи, се засаждат на полето. Отглеждането на портокали обаче е скъпо удоволствие, защото първите 3-4 години собствениците само инвестират в тях. Но ако издържат този период, се печели доста от тези цитруси. По традиция най-големият син поема контрола на плантацията.

В оазиса всяко домакинство има малка нивичка, около декар, която засажда по собствено желание и бере и прибира, каквото има около нея – цитруси или фурми.

Фурмите са много и се берат от специално обучени хора с кошници, които се катерят по палмите. Обработват се, след което се продават, но може и сурови да се консумират.

Не можем да си представим оазис без вода. По средата тече канал с бистра планинска вода. Има назначен специален човек, който контролира и се грижи за напояването на нивите.

На места стъпваме внимателно и ни забраниха да влизаме в нивите, защото има много и отровни змии.

Между палмите на места се прокрадва мистичната гледка към стар замък, останал от средновековието.

Адриана Русенова

Автор и водещ на ПРОФЕСИЯ ТУРИСТ

Menu