Островът на затворниците и резерват Йозани в Занзибар

Занзибар не е само луксозни комплекси, бели пясъци и тюркоазено море. Извън оградата на хотела ни очаква различен живот – бедност, мизерия, пълни с надежда очи, но и искрени усмивки. Неизмазани къщи, сгушени в бананови горички, те често нямат дори и врата, а просто спусната черга. Селата разполагат с един кладенец, откъдето вадят вода. Кльощави крави пасат край пътя, а дребни кокошки подскачат около тях. В праха тичат десетки деца…боси, но с широки усмивки. В много отношения те са по-щастливи от нас. Свикнали да се радват на малкото, да ценят жестовете и това, което имат. А ние, потънали в комерсиален живот, обградени от непотребни вещи, забравяме за наистина ценните неща, загубваме себе си. Така видяхме ние Занзибар и ни плени още повече.

Качваме се на малка плоскодънна лодка, традиционна за този край, за да стигнем до острова на затворниците, където никога не е имало затворници. До 19 век островът е безлюден и не е служел за нищо. Във времената, когато търговията с роби е едно от водещите неща за Занзибар, тук започнали да държат бунтовниците или тези, които създават проблеми. След като островът е продаден на британците, те построяват сграда, с идеята да служи за затвор. Но така и никога не е използвана за това. В нея се е помещавала болница или е била място за карантина, където изпращали болни от малария и жълта треска. Днес част от сградата е хотел. Във вътрешния двор има и малък бар, където да се спасите от парещото слънце.

Но всъщност не тази история привлича туристите на острова. Някога губернаторът на Сейшелите подарил на Занзибар 4 костенурки. Те са втори по големина, след галапаговските. Достигат 1.20 м дължина и до 250 кг. Могат да живеят 200 години.

Отиваме и до прочутия резерват Йозани. Това е единствената гора на острова, около 50 кв.км, и тук могат да се видят интересни животински видове и редки дървета, типични само за острова. В резервата има 3 категории дървета. Първата са високи и се ползват за греди. Има и червен махагон, който вече е на изчезване. Втората – плодни дървета. Отглежда се много гуава и евкалипт. Третата категория се използват в медицината. От тях се правят лекарства.

В тази джунгла има животни, които могат да се срещнат само тук, като маймуната колобос. Били са на изчезване, но англичани полагат грижи да запазят видове. След много обикаляне успяваме да видим една да се къпе под топлия дъжд. Маймуните се хранят с плодове. Това е причината да нападат близките плантации. Затова е взето решение част от приходите, които се събират от този парк, да отиват за подпомагане на местните земеделци.

Навлизаме в мангрова гора. Този вид дървета са единствените, които виреят в солена вода. Корените им са над водата, а листата им не позволяват да се изпарява влагата. Тази гора е изключително важна за Занзибар, защото ако я няма, морето ще раздели острова. Любопитно е, че наоколо има много кошери и можете да намерите мед от тази гора. Той е черен и изключително сладък и полезен.

Елате с нас на Острова на затворниците и се абонирайте за канала ни ТУК